И пиша думи
Селвер
Разбира се, че трябват дъждове.
Разбира се, че розите ме чуват.
Познавам всички южни ветрове.
Не ме е страх от дълги думи.
Разбира се, че трябват брегове.
Разбира се, че рибите се влюбват.
И щом не можеш да ме разбереш,
не значи, че не съществувам.
Разбира се, че трябват сини дни.
Едно небе. И нищо, нищо друго.
Сама си правя къща от мъгли.
Защото са бездомни всички думи.
Понякога от всичко ме е страх.
И пиша думи. Пиша. Пиша. Пиша.
Човеците ме плашат. Затова
понякога след полунощ съм птица.
Можете да коментирате чрез: