Един подарък – казва се живот –
получих неочаквано и щедро.
Дойдох да се науча на любов.
И все на някого да съм потребна.
Мечтите си раздадох без остатък
и нови хванах – като пеперуди.
Успях да продължавам все нататък,
с надеждата, че всеки дъх е чудо…
И всичко казах. Нищичко не скрих.
Защото във сърцето си го нося –
картина, песен, вятър или стих –
светът е скрит във няколко въпроса.
И всички дни са неизменно скъпи.
Не мога и за миг да съжалявам.
Щом бяла котка ми пресече пътя,
усмихвам се наум. И продължавам.
Можете да коментирате чрез: