“Какво се случва с уморените сърца”- Caribiana


От тук до тъничката ос на хоризонта
светът изглежда малък и послушен.
Не му личи, че причинява болки.
Нощта го е прегърнала. Той се е сгушил.
Небето горе му реди звездите си,
повярвало внезапно в тишината му –
почти вселенска и почти космическа.
Почти като усещане за щастие.
Но всичко е ужасно мимолетно
и хубавото свършва все без време.
Не ми се вярва вече във вълшебства.
Нито във хората. Ни в любовта.
Ни в тебе.

източник: caribiana.blogspot.com

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *