ЧЕСТО МЕ ПИТАТ – КАК СЕ РАЗКАЗВА ДУША…
И – има ли думи, в които тъга се облича?
О! – казвам – Не зная… Страхувам се – да не сгреша!
Душа не разказвам. Аз, само… до кръв я събличам.
Красива е! Аз… затова я събличам без свян!
Разкъсвам ѝ роклята черна, грима ѝ изтривам…
Раздавам я щедро! – на Принц, и на Просяк пиян.
Прибирам си раните, после. И си отивам.
Прибирам си всичките рани! Да има какво
да топля, когато замръквам без хляб и постеля…
Римувам Живота – по-крехък от фино стъкло.
И знам… Ще се счупи, във някоя Тъжна Неделя.
Често ме питат – къде се намира Брега,
на Който се крия, когато във рими се стичам…
О! – казвам – до Него се стига по много тъга.
И по сърце, дето даже след края обича.
Недейте го търси, Брега… Той е само за мен.
Отдъхвам си Там – от омрази, и глупост човешка…
До Него ще стигнете всички, но – само без тлен.
И… равни ще бъдем, тогава.
Царица – до пешка.
източник:личния профил на авторката във facebook
Можете да коментирате чрез: