Като бездомност
Далечното е дълго три минути.
Но само със затворени очи.
Ако сега не се изгубя.
Ако си нося всичките врати.
Ще се науча ли да дишам
през облак и зелен квадрат?
Ще побера ли всички липси
в един-единствен листопад?
Защото да ти липсва някой,
е все едно да не разбираш как
запращаш мислите нататък,
а вятърът ги връща пак и пак.
И все едно, че си бездомен.
А трябва да си купиш сал.
Но нямаш сънища за продан,
а всичко друго си раздал.
източник:o4itenatygatasazeleni.blogspot.com
Можете да коментирате чрез: