Когато свършат всички истини
и плаче в сънищата ми кошута,
в дланта си сребърник ще стисна,
да си платя последните минути,
че дяволът не дава даром нищо,
за глътка вино взема ти душата
и хвърля я във адското огнище,
и става пепел сива тя, горката.
А Господ, зная, помни всичко.
Не винаги са грешните смирени,
но щом останат с мъката самички
им праща светъл път – спасение.
Тогава свършват всички камъни,
наречени да удрят със проклятия
и всъщност нищо друго няма,
освен любов в най-нежните обятия.
Ивелина Никова
„Копнеж по слънце”
Можете да коментирате чрез: