Дишам със залеза. Пия морето.
Две-три пустини минавам напряко.
Вечер се свивам и лягам в небето.
Всяко съзвездие стига ми. Всяко.
Слушам листата и вятър им нося.
Много мечти са ми тъй, до колене.
Само сънят отговаря с въпроси –
сякаш измислени точно за мене…
Пазя от погледи тайни пътеки.
Храня се с дъхове, тихи, сърдечни.
Стъпвам на пръсти, бавно, полека,
само така се превзема вечност…
Всяка минута разделям на части –
дом да ми стане. И пак се връщам.
Все се раздавам, остава ми щастие.
Залез, морето. И съм си вкъщи.
източник:личния профил на авторката във facebook
Можете да коментирате чрез: