Кой ме буди? Аз съм буден.
Кой ме вика? Глас ли чух?
– Хей, ти! – викам до полуда, –
Кой си? Жив или пък дух?
Никой. Мракът.
Думи, върнати със ек.
И все пак тук има някой:
Сянка, стъпки, дъх… човек…
– Който и да си, – се махай!
Не за теб, безлик фантом,
си дойдох под тази стряха!
В своя стар предишен дом
за предишни смях и сълзи
аз отново се прибрах…
… А пък оня с глас от въздух
в миг избухна: „Не за тях!
Не за тях, ти блуден сине,
се завърна, а за мен!
Мен ти търсиш от години.
Мен ти търсиш нощ и ден.
Кой съм, питаш? Твоят корен.
Както ти си моят плод.
Кой съм, питаш? И се борят
връх и корен цял живот.
Хайде!…“
… И расте потаен
Моят гост – една тъма,
Пълни цялата ми стая,
Пълни цялата земя.
И дъхът ми се стопява
в неговия. Тръгвам аз.
В песента му продължавам.
И във мъжкия му глас.
източник: facebook*
Можете да коментирате чрез: