Кой си ти, на моя път застанал
по повеля на божествена съдба?
Делника ми и съня омаял,
дори обикновен като трева.
Моите очи така те виждат,
идващи от други светове,
и, когато всичко се разбира,
пак не могат да отхвърлят, не.
Може би така променят всичко,
вдигайки нагоре любовта,
не оставят да пропадне ничком
даже мъж, опрял се до калта.
29 септември 2017г., София
източник:изпратено лично от авторката
Можете да коментирате чрез: