Колко пъти
сте загубвали дома си
след утробата
и има ли я тая вечна липса
тази незапълваща се с нищо
недостатъчност
тази дупка в центъра на торса
през която
понякога си мислиш
че ще можеш
протягайки ръката си
навътре
да изкараш длан
от другата страна
на себе си?
Мойта памет за дома
е отпреди да се родя
аз помня юли
който идва
целият в щурци
и помня селото
в което аз не съм живяла
живо
и изпълнено от свойте хора
боже колко искам да се върна там
понякога
да се завърна при земята си
но в мен говори някой друг
събралите се хиляди истории
на които стъпвам
някой ги разказва
и всичко е на фона на борбата
за любов и за достойнство
и за цялост
в свят на хора
почнали в началото с комрпомис
и продължили все така
нарекли себе си
нормални
и ако имам дъщеря
ако преборя се за нея
в един безкраен летен ден
под шарената сянка
на дюлата
на двора
ще я притисна към гърдите си
без слово
и ще знам
че всичко вече там е –
вътре –
с още мъничко
добавено от мене
така че да не я е страх в неделя
и да знае
че нормалното
така наречено
сред живите
не е за нея
източник: фейсбук страницата на авторката
Можете да коментирате чрез: