Приседнах на ръба на лятото,
че и за кратичко се размечтах:
как би било добре да бъдем ято
от птици и задружни като тях.
Посоката си знаят и водача,
и смелост имат за един живот,
денят обичат и приемат здрача,
едничка нямат птица- идиот.
А ние, съвършените човеци,
на йота даже се не мерим с тях.
Пък станах, повъздъхнах и си рекох:
” За сетната задача закъснях…”.
10 септември 2020г., София
източник: изпратено ми по пощата лично от авторката
Можете да коментирате чрез: