Крилете ми не са криле.
А вечни планове за бягство.
Не може да се побере
сърцето в многолюдни пазви.
Не може всичко да прости.
По очните дъна се утаява
зеленото на летен стих.
Зелено, колкото забрава.
Зелено, колкото река.
Затворени са ми очите –
не пий водите им сега.
И нищо повече не питай.
Крилете ми не са криле.
А изпитание за свободата.
Да имам повод за небе,
но да успея да остана.
източник:facebook
Можете да коментирате чрез: