Къде те срещнах? Някъде по път.
В романтиката на Париж ли беше?
Но там е точно за любовен сън,
който и денно време ме отнесе.
А В София по- късно изтрезнях.
Реалността е честичко ранима.
Аз си останах пак, каквато бях,
илюзията друго име има.
Наскоро пак ме срещна по света.
Здрависахме се и това и всичко.
Не връщам отлетялата мечта
и не обичам с обич на момиче.
Каквото си пропуснал, е било.
Поема ли по новата посока
и бъдещето е добре дошло,
не се хаби. Отминал ти е срока.
18 ноември 2020г., София
източник: изпратено ми по пощата лично от авторката
Можете да коментирате чрез: