После се превръщаме във прах.
“После” неминуемо приижда.
Някой се изгубва в своя страх.
Друг се радва, без да има нищо.
Страница от нашия роман –
вятър септемврийски я отнесе.
Всяка дума носи своя плам,
тишината има своя песен.
Тишината има послепис
и следа невидима оставя.
А след всеки, всеки паднал лист
нещо непременно продължава.
Ден след ден разбираме това.
Методът е проба-грешка-проба.
Всичко друго е въпрос на сетива
и въпрос на обич и необич.
източник:личният профил на авторката във facebook
Можете да коментирате чрез: