Любэ-“Позови меня тихо по имени”

Вечността е някъде в някое друго измерение,в някой друг живот.Тук и сега са само грехът и несъвършенството на душите ни.
Хора идват.Хора си отиват.Едни дават.Други само взимат.Това е непрестанен кръговрат.
Но има и такива едни много трудни са откриване специални хора, с които душата ти чувства съвършения полет над грозното и тленното.
Души,които се познават от някой друг живот и не са се забравили.
Но всичко е преходно.И тогава е тъжно.И боли.Много.
Позволено ни е да задържим само краткия миг.И спомените.Другото изчезва.
До следващия наш живот.Може би.
Надявам се да се намерим отново.Защото сме се обичали отвъд безкрая.

Липсвате ми.Много.

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *