Ще изляза през тази врата .
Ще затворя след себе си болката.
А светът ще прошепне с тъга :
“Беше хубаво . Колкото толкова…”
Беше дишане , чак пряко сили ,
беше обич , и сън , и борба .
А сълзите ми , спомени скрили ,
ще напомнят , че пак съм сама…
Че се раждаш едничък сред всички ,
и че точно така си отиваш .
че мечтаеш , летиш , и обичаш ,
и мълчиш , и болиш , и се сриваш …
И е хубаво . Колкото толкова .
И светът все така се върти .
А пък някъде , там , в обиколките
ще блещукат и мойте следи …
Ще доказват , че някак , все пак
не успях своя дъх да изгубя .
Ще изляза през тази врата .
И ще вляза отново .
През друга .
източник:личния профил на авторката във facebook
Можете да коментирате чрез: