Левит 36:6 „И ще давам мир на земята“
Числа:“Аз ви давам моят завет за мир“
Мирът!
Дума- най-скъпа и желана
На цялата планета.
Дума -обич!
Дума – свобода и радост!
Дума – Божия любов!
Дума, нужна на живота сладък.
Но защо за нея светът
е толкоз малък?
А грее в прозорците
на стара къща,
от сводове бели наднича
и пак се връща,
гроздовете в кехлибар превръща,
огрява с милост и живота стар.
С птиците е, накацали
отсреща на стобора,
като дете е
с деца, играещи на двора,
гледа го и подсвирква като тях!
И в тази жива улична гълчава,
Бог отгоре в радост засиява.
Защото този мир
той даром ни го дава!
Хора, той и мислите ни озарява
И утрините ни зачева със обич.
Но някъде земята се тресе
в болезнен екот,
гори във огън цялата планета
от нечовешка кървава вендета.
И смърт коси! Убива нечии дечица!…
Човечество хилядолетно,
загубило човечност,
защо си се насочило
към такава вечност?
Страдащо от неверие и лудост зла,
и след толкова прозрение на мъдрост,
забравило си Божия закон:
Живейте в мир!
Да спрем войната
на страшната ламя
и да опазим мира
на старата земя.
източник: изпратено ми по пощата лично от авторката
Можете да коментирате чрез: