Момичето е много изморено
от всичко… И не иска да очаква…
Не слива самотата си с безвремие…
За него няма слънчев лъч. Не се оплаква.
Не търси обич, скрита в безразличие…
А времето там някъде е спряло,
облечено във сиво и двуличие…
Отмерва и мълчи, и наблюдава…
Не иска то забравени химери
и знае, че ще изгори на клада…
То иска само пътя да намери
към вечността.
Без мисъл за пощада…
източник:личния профил на авторката във facebook
Можете да коментирате чрез: