Морето е най-истински грим –
отмива ми всички съмнения,
съблича ме гола по стих,
а най ми отива да стена.
За рокля от пяна аз бих
се сринала в счупена мида,
че колко ли ще боли
щом на брега ще съм винаги!
Светът би бил толкова тих
без шум на море и без острови.
От крясък на птица до стих
делят ни прашинки неистини.
Със пясък заривам страха,
че вятърът все го открива.
Родената в буря съдба
безкрай ще люлеят вълните.
източник:личния профил на авторката във facebook
Можете да коментирате чрез: