Намерили пристан в сродна душа,
моите чувства са пуснали котва.
Морето спокойно, а там любовта,
над хищни акули за мен се приготвя.
Хваща ме нежно за едната ръка
и стъпка по стъпка ме учи да плувам.
Ех, ако не беше тя, любовта,
защо ли изобщо аз съществувам.
Морето не пита обич какво е,
защото е влюбено в целия свят.
Свят от любов, красив и огромен,
с който човек се чувства богат.
Явор Перфанов
09.08.2018
Г.Оряховица
източник:страницата на автора във facebook
Можете да коментирате чрез: