“Моята земя”-Христина Въчева

„ Една земя с целувки и вулкани – това си ти „

Пабло Неруда

Една земя събудих с любовта си
и в мен се съживиха корени далечни.
Със житни класове населих
да милват ручеите вечни,
моята земя!
Родопско злато е земята ми,
разсипано в хълми ,равнини.
И синьото е боднато
в небето,
и пъстра песен като наниз
окичва моите гърди….
Една земя
от близкото до края,
от изгрева до късен мрак,
и стига ми дори
на вечерта покоя ,
на хляба твой,
насъщен, драг…..
……
Една земя !-погача свята
и виното
в лозниците й вика …
И песента ми –
пречистено злато
в нечия гайда извива….

източник:изпратено лично от авторката