Бих искала официално да заявя моята оставка като възрастна.
Реших, че искам да приема отговорността на 8 годишна още веднъж.
Искам да си играя с пръчки в калта и да правя пътечка с камъчета.
Искам да мисля, че бонбоните са по-добри от парите, защото могат да се ядат.
Искам да лежа под голямо дърво и гледам звездите през нощта с моите приятели през топлите летни нощи.
Искам да се върна във времето, когато животът беше лесен, когато всичко което знаех бяха цветовете и детските стихчета, и това не ме притесняваше, защото не знаех какво не знаех и хич не ме беше грижа за това.
Всичко което знаех беше да съм щастлива, защото бях в блажено неведение за всички неща които трябваше да ме тревожат или ядосват.
Искам да мисля, че света е истински и всеки човек е честен и добър.
Искам да вярвам, че всичко е възможно.
Искам да не съм чувствителна за сложността в живота и да се възхищавам пак на малките неща.
Искам отново да живея обикновено.
Не искам денят ми да се състои от компютърни проблеми, планини от бумащини, депресиращи новини, как да оцелея повече дни в месеца с парите които имам в банката, докторските сметки, болестите, клюките и загубата на любими хора.
Искам да повярвам в силата на усмивките, прегръдките, мечтите, въображението, човечеството и правенето на снежни човеци.
Така че … ето моята банкова сметка, ключовете от колата, сметките и пенсионния фонд.
Официално се отказвам да бъда възрастна.
източник:интернет
Можете да коментирате чрез: