Откакто не възкръснах съм така –
разнищвам невървените си стъпки.
Привърши ми и живата вода,
а голите ми истини са мъртви.
Нагледах се на чужди домове,
но огън през прозорците не топли.
Превърнах се във скитник уморен,
замръкнал до продънените кофи.
Разделях си трохите със плъха,
отхапал си от щедрите ми пръсти.
Едва ли е последен. Нито пръв.
Невидими са раните на тъмно.
Откакто не възкръснах мина век –
от толкова години съм бездомна.
Измряха ми и всички богове.
Да няма на кого да се помоля…
източник: otkrovenia.com
Можете да коментирате чрез: