Искам да защитя правото да си тъжен.
Който казва, че трябва винаги да си весел –
лъже.
Не за сватба на тая земя сме калесани.
Може
като стара селянка да оплакваш своите мъртви.
Да пъшкаш, когато с длани премазани
зидовете във себе си къртиш.
Да те тресе от люта любов или люта омраза.
Да извикаш горестно като елен,
когато най-близкият те предава.
Да скърцаш със зъби, от зло повален.
Понякога да си сам.
Да си болен.
Забравен.
Но да поемеш върху си света такъв,
какъвто е –
и слънчев, и нощен.
Когато се биеш за него –
да плюеш солена кръв,
да плачеш от болка, но да се биеш още!
Тъгувай! Тъгата те прави човек,
тя дава цена
на победата,
на ласката.
Денят ти е пълен – затова не е лек.
А вечно се смеят само маските…
източник:интернет
Можете да коментирате чрез: