Най-истинската обич, не е полет.
Най-истинската обич е съдба.
Не е усещане за подранила пролет,
тя е покоя- галещ утринта.
Тя не цъфти, тя просто съществува-
неискаща и скромна, некрещяща.
Не те притиска и не се преструва,
до болка-осезаема, изящна.
Най-истинската обич не е блясък,
не е с претенции за несравнимост.
Душата ти обсебва без остатък
с едничка тиха жажда за невинност.
Пред нея никога не коленичиш,
не иска тя ни клетви, ни обети,
не те изнудва и в лъжи не те облича,
пред нея личност си, а не поредна жертва.
В най-истинската обич няма битки,
ни победители,ни победени.
Няма устни излъгани,тайни прикрити,
тя чувство е във чистота родено.
С най-истинската обич просто дишаш,
не те разкъсва и не те убива.
Най-истинската обич е въздишка,
която ни напомня,че сме живи.
източник:facebook
Можете да коментирате чрез: