Все гледаш и наоколо се взираш,
оглеждаше се и търсиш любовта,
и всеки ден когато се прибираш
разбираш, че живееш в самота.
И тъжно е наоколо,
и… тихо e,
а мислите ти бягат край звездите,
усещаш, че по-рядко се усмихваш
и все по-блед е блясъкът в очите ти.
Боли те, чувстваш се ненужен,
на себе си, на чужди и на свои!
Светът навън ухае теменужено,
а сиво е във твоите “покои!…”
И въпросите пробиват тишината,
и сякаш отговорите ги няма,
впива нокти в тебе самотата,
отваря люти – тежки рани!..
Блясва лъч на мъничко спасение,
надеждата зад ъгъла наднича
в живота на човек е от значение
да иска и… да може да обича!
Не се интересувай от годините!
Усмихни се и…
бъди стихия!
Не търси наоколо ПРИЧИНИТЕ,
просто намери –
МАГИЯТА!…
източник:страницата на автора във facebook
Можете да коментирате чрез: