Намълча ли се… Аз оглушах
от тишината на онези нощи,
в които чаках. Плаках. И не спях.
А ти… мълчи ли ти се още…
Сега ти подарявам тишина.
Натрупала съм я във себе си.
Огромна.
Вече съвсем не мога да я побера.
Вземи я цялата. За спомен.
Изслушай я. Да чуеш как болях.
И как се пълних с празноти и бездни.
А после се научих да мълча…
да избледнявам…
да изчезвам…
източник:caribiana.blogspot.com
Можете да коментирате чрез: