“На поета Дамян Дамянов”-Росица Копукова

 

Каква бе тази твоя самота?
Изстрадана,измислена,живяна,
в която ти остави на света
най-мъдрите си стихове,Дамяне?

 

Ти беше комунист,а аз не съм.
Какво значение това ли има?
Сега се питам.Твоят искрен лист
остави толкова вълшебни рими.

 

Ти оцени словата ми,дори
не ме познаваше,но аз го помня,
различен от различните творци,
отиде си във царството на Бога.

 

Доброто оцелява-само то.
Мнозина покрай теб не го разбраха,
И аз не мисля,че си божество,
ала велики мъдрости ни даде.

 

От твоята поезия и аз
се учех как да гоня върховете.
Но ти едва ли си ги гонил,знам,
ти просто бе изпратен,за да светиш.

 

3 юни 2015 година,София

 

Из книгата,подготвяща се за печат
“Златно и сиво”,лирика

 

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *