На сбогуване
Любомира Яворова
Сърцето ми като напукано стъкло е
и свило се е сякаш го е страх,
горкото…иска да се пръсне,
днес със тебе се сбогувам аз.
Душата ми изпада в безтегловност,
усмивката ми някъде потъва,
задавам си един въпрос:
Ще ме забравиш ли докато се върнеш?
И в този миг остават само
спомен и момент,
във който се сбогуват двама
и остава тя…да чака него.
Аз зная, че няма да се върнеш
поне не за да останеш с мен,
но много ми се иска да обърнеш
внимание на редовете, писани от мен.
източник:интернет
Можете да коментирате чрез: