Палатите на моите мечти
отдавна се изпълниха с реалност
и нищо, че не влезе първо ти,
ала дойде, в сърцето ми остана.
След всичките сезони на любов,
които после в стихове заключих,
и вярвах в следващия благослов,
ала и той с поезия приключи.
И тя бе толкова високо! Връх!
Недостижим за ранга на мъжете.
Не позволих дори да газят мъх
в пътека към палати непревзети!
Дори малко различен от това,
с което аз пространствата изпълвах,
ти стопли се от моите слова,
от ласката ми и от мойта същност.
И тук остана. В мойте светове,
със своя облик, но с допирни чувства.
Сега не те мечтая, а снове
една любов, преливаща в изкуство!
25 април 2021г., София
източник: изпратено ми по пощата лично от авторката
Можете да коментирате чрез: