Неземна в земните неща живея,
с душа на птица,с форми на човек,
навярно съм била ефирна фея
там,дето няма ден,година,век…
Междупланетна,лека и свободна,
но пратена на майката Земя,
където се усещам дискомфортно
и другояче искам да творя.
И магнетично някак си привличам
и светли личности,и врагове,
но все така по малко аз съм птица,
бленуваща за други светове,
Или съм още фея в битието,
несъвместимо с моята душа,
най-хубаво разбираме сърцето,
прегърнало любов и красота.
Прегърнало горчивина и болка
от непростимите за мен неща
и колко ли живота още,колко
са нужни да сме други същества?
Живущи по всемирните закони
в хармония и много доброта.
Но аз съм тук и земните канони
раняват често мойте сетива.
Човек съм сред човеците,но зная,
че тази атмосфера ми тежи,
доброто надделява най-накрая,
ала след много грешки и борби.
А моята душа лети,не спира,
и не снобее в завист и пари,
небесна сила сякаш я подпира
и тя не пада в ниските среди.
На Бога пак благодаря,задето
усещам,че във всеки труден час
урежда се за мене битието…
И пак нагоре,пак политамаз.
24 ноември 2011г.,София
Включено в книгата с поезия “Вселената и ние”,издателство “Лулу”
източник:изпратено лично от авторката
Можете да коментирате чрез: