Не е късно за малко надежда,
щом прозорец в душата ми свети.
Две ръце се протягат за нежност,
и за теб са, да знаеш, и двете…
Не е късно за обич и прошка.
Щом светът е безкрайно човешки,
ще изтрие през дните и нощите
всеки спомен за минали грешки.
Не е късно да вярваш в доброто.
През житейските бури преминал,
всеки път се изправяш, защото
пламък-вяра в сърцето ти има.
Не е късно. Мигът е прегръдка.
Любовта е най-чистата жажда.
Всеки свят се разделя на стъпки,
и така времената се раждат…
Не е късно… Къде се разбърза?
Има толкова много за всички.
А сърцето ми – с твоето свързано,
иска само да каже : Обичам те.
Можете да коментирате чрез: