Показах ти се истинска. Но тихо…
На никого не казвай за това,
че вечер се разхождам със звездите,
а сутрин ги превръщам във слънца.
Не казвай, че с бои от дъжд рисувам
по пясъка измислени вълни,
и чувам позамлъкналите струни
останали от някакво “преди”,
че мога да танцувам с ветровете,
хиляда нощи с думи да създам…
Не казвай ти на никого за мене,
тогава всичко свое ще ти дам…
източник: otkrovenia.com
Можете да коментирате чрез: