Не ме питай колко съм те търсила.
Няма такова определение.
Навярно до Бога. И до втръсване.
А пък ти си без право на вземане…
И колко невярни пътеки преминах –
ей така, та да стигна до тебе.
Билото – било. Вече минало.
За бъдеще – нямаме време…
А пък колко горчилки изпих,
и във чашата – все тебе откривам.
Горчи всяка истина. Като стих,
в който себе си до дъно разкривам…
Не си мисли, че просто съм се отказала.
Само тайно сълзите избърсвам.
Даже всичко да бъде напразно,
аз – лудата, безкрая претърсвам…
източник: mirairini.com
Можете да коментирате чрез: