Не се замислих колко ли ще трябва
в живота да заплащам всеки миг –
за правдата, за виното, за хляба,
за прошка, за предателство, за вик,
за нечии пропуснати очаквания,
за чуждите амбиции за власт.
За нощите, студени и разплакани,
за крадени звезди в незнаен час,
за тихите въздишки по паважа,
за споменът, забравен за добро.
За всеки таен порив да разкажа
кога въобще съм жива и защо…
За всеки мой недоизказан стих.
За сълзите, удавени в дъжда.
Прощавайте. За всичко си платих.
Безплатна ми е само любовта.
Можете да коментирате чрез: