Нощем пия кафе, през деня съм пияна,
за да бъда нормална, да не съм грубо пряма.
Вечер пускам конете да препускат на воля
да отъпчат пътеките и припомнят наново
от деня насъбраните гордост, чест и победи,
дето често не топлят и най-силното его…
Нощем палят се факлите, тъй усърдно гасени
и се виждат неясните очертания в мене.
Настаняваш се тромаво в душата отново
тъй старателно гонен и отричан сурово.
Нощем стават нелепости: ти – студен и далечен,
режисираш ми сънищата, носиш мирис на есен.
Нощем всичко наопаки е и тогава изгряваш,
аз залязвам в спомени и от лудост забравям,
че реших да те няма, нито в сън, нито в думи.
Никъде, никога, да не съществуваш…
Нощем пия кафе, през деня съм пияна
да минава това нетърпимо наяве.
10.07.2017 г.
източник:личнив профил на авторката във facebook
Можете да коментирате чрез: