Във всеки златен лист откривам спомени
за лятото , за любовта , за слънцето…
Те там са, във сърцето ми, сълзи отронени,
от бурята на времето откъснати…
Във песента на вятъра пак чувам как шептят
мечтите и надеждите забравени…
Като мъниста сред листата те блестят…
Напомнят ми за хиляди неща неправени…
Във всеки залез виждам изгрев нов…
След всяка болка идват и щастливи дни…
Защото нужна е единствено любов
и някой , който да ти каже „Остани”
източник: профилът на авторката във facebook
Можете да коментирате чрез: