Дори когато себе си отричам
и давя се в дълбокото на нищото…
Дори…когато дните бавно сричам,
прегърнала до болка безразличието…
Обичай ме…
Дори да бягам в луда надпревара
със времето, в обет за теб наречено,
дори когато стигнала превала,
се върна… безпомощно обречена.
Обичай ме…
Дори когато истински се мразя
за лудостта, която в вените ми тича…
Дори когато не летя, а лазя
с последните си сили, в опит за обичане…
Обичай ме!
Дори във онзи миг, когато
отрекли са се всички от моето безбожие,
че лесна за обичане съм аз, докато
не надникнат в тъмната страна на мойто ложе!
източник:интернет
Можете да коментирате чрез: