***
Обичам го. И страшно ми личи.
И няма как усмивките да скрия.
Такава обич само се мълчи.
Че иначе галактики се сриват…
Че иначе ще стане много топло,
и зимата ще се стопи без време.
Душата ми ще се превърне в облак.
И всичката ми болка ще отнеме…
Обичам го. И много ми отива.
Тъй сякаш съм родена за това –
да бъда като в приказка щастлива,
да счупя всяка тиха самота…
Да бъда нeщо синьо и незримо,
дори и от въздишките по-лека.
Измислям си, че в моя свят го има.
Обичам го. Обичам го. И нека.
Можете да коментирате чрез: