Онази плаха влюбена жена,
която пуши с часове отсреща,
навярно има чувство за вина –
пропуснала е някого и нещо.
Съмненията. Тихата печал.
Дъждът. Тя пуши, втренчена и мокра,
забравила дори, че има шал.
Дъждът попива в синята ѝ рокля.
Тя стиска във ръката си кибрит.
Кибритът вече няма да запали.
Привлича погледа като магнит,
но да ми кимне със глава – едва ли.
Тя просто пуши дълго и сама,
на никого за нищичко не пречи.
Онази плаха влюбена жена,
пропуснала мига за малко вечност.
източник: facebook
Можете да коментирате чрез: