Разрових се, в килери и зимници,
за пролетно почистване готови.
От сънища- отдавна мъртви птици,
прашасали копнежи и любови.
А паяците-спомени се скриха,
та мрежите си да плетат наново.
Страхът ми в прахоляка се разкиха,
запърха треперливо мъртво слово.
Прозорците ми бистри се засмяха,
дъга написа стихче на стената.
Изхвърлих всичко. Имах. Нямах. Бяха.
Остана само слънцето в душата.
източник: writecraft.io
Можете да коментирате чрез: