Не е животът весел, нито лек,
какво ли през главата ми не мина…
И аз реших да стана нов човек,
когато дойде Новата година.
Начисто да започна своя път,
довчера разпилян и разпокъсан –
един добър човек от кръв и плът,
простил до капка даже на врага си.
На всички споделих след някой ден
и ахнаха възторжено мнозина.
И всеки втори, също като мен,
поиска нов живот. От догодина.
О, славен миг на истински прогрес!
Не е ли туй мечтаното ни чудо?…
С омразата и злобата – до днес!
От утре нови хора ще се будим.
И тъй: настана нощ и грейна ден.
След зимата и пролет се зачена…
Човекът уж е много променен,
а този свят не ще да се променя.
Боричка се за постове, за власт.
Доброто спи под двойна карантина…
И той, горкият, също като нас,
все става по-добър.
От догодина.
източник: профилът на авторката във facebook
Можете да коментирате чрез: