В очакване на онзи чуден миг,
когато идва моето признание,
сърцето ми, в един безмълвен вик
издава благотворно заклинание:
да бъдат на планетата Земя
във повече добрите, светли хора
и аз, получила награда за това,
че дарбата ми дълго тук се бори
да се докаже, да се посвети
на българското и на бъднината,
сам Бог я по рождение дари,
но дълго я остави на Земята
да търси и намира своя път.
И доживях да чакам днеска приза
със вярата добър да е денят,
дори във трудното, във тази криза.
Все още има място за това-
поезията да е знаменосец.
В очакване на моята мечта,
която на крилете да ме носи.
1 октомври 2014г., София
източник:изпратено лично от авторката
Можете да коментирате чрез: