Пиша писма и ги пускам по вятъра
рисувам душата си в думи,
като бели пера ги понася на някъде
към теб из прашните друми…
После се връща и нежно ме гали
донася ми твой’те милувки,
а аз затварям очи и в премала
жадувам твой’те целувки.
Но вятърът рязко понася листата
и моите думи разсипва,
сякаш от тях се раждат цветята
с аромат, на дъх… и молитви!
Пиша писма, а надежди политат
и вятър превръща ги в птици,
сетне гальовно в косите се вплита,
и стихва в тъжни зеници…
Устни нашепват тих благослов,
душата – на тебе си вричам,
прегръщам те силно – моя чиста любов,
моя болка – мечта и…
ОБИЧАНЕ!…
източник:facebook
Можете да коментирате чрез: