Поезията ме спасява
от не един и два проблема,
от хора с незавидна карма,
от нежелана лоша тема.
И някъде във висините,
където странно ме издига,
намирам пристан при душите,
които пишат друга книга.
Съмишлениците намирам,
без кръчма, ресторант и маса,
зад маските ги анонсирам…
Със тях сме си от сродна класа.
В калабълък и в суетата
не е житейското ми място.
В изкуството и в красотата
аз търся смисъл и изящност.
Сега, недейте и допуска,
че няма да река ” наздраве”
със чаша вино, но напусто
при мене време не минава.
Поезията ми помага
в красивото да се прикрия,
да се стопя и да избягам,
и после да се преоткрия.
4 септември 2021г., София
източник: изпратено ми по пощата лично от авторката
Можете да коментирате чрез: