“Понякога…”-Надежда Тодорова

7d8cefcff9c0c8ed0cb2723528fc0a7c999

 

Понякога копнея за докосване,

което не заплашва целостта ми.

Понеже мойте плещи са износени,

а нежността ми не търпи несръчности.

Понеже не понасям посегателства

над болните пространства във душата си,

мечтая си за ценности на практика.

И някак си за повече слушатели.

Понякога сънувам непознати,

които са способни да обичат.

Приличат на приятелски лицата им.

А всъщност и по нещо не приличат.

Понякога се чувствам излекувана,

дотолкова, че мога да го срещна.

И без да се погледнем, да се чуваме.

И даже и без допир да усещаме

докосване, но някъде под кожата.

Там всеки е затворник в своя клетка.

В илюзия за своята възможност,

зад мрежа от фибринови решетки…

Понякога си мисля, че понякога

ще бъде май, макар и през септември…

Понякога. И слизам на земята.

Онази, на разбитите надежди.

 

източник:facebook

 

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *