Пътуваш всеки ден към моята врата,
не,ден е много,всеки миг пътуваш,
но,изковал сам своята вина
дотук да стигнеш колко ли ти струва?
И все така-до страшния звънец,
до прага-тази граница висока,
без да си грешник,без да си подлец,
объркан,себе си не можеш да
надскочиш…
И все така…Да ти подам ръка,
аз бих могла,но няма го куража
да влезеш през мечтаната врата,
която,зная,няма да забравиш.
2000г.,София
Из книга с лирика “Посоките налюбовта”
източник:изпратено лично от авторката
Можете да коментирате чрез: