Прелюдия към любовта
Прелюдия към твоята усмивка
е моят стих за теб,
ръката ти във мойта стихва
като крило на Феб.
А иначе,макар да зная,
че ти не си до мен,
когато на върха на рая
със порив вдъхновен
за тебе пиша,но не можеш
до мен да долетиш,
поне усмивката да сложиш
и с нея да блестиш.
Прости,нивата са различни,
но има в нас любов
и няма думи неприлични,
и няма в нас злослов.
В това решение на Бога
да сме един до друг,
раздавай щедрост без тревога,
не Бой се,аз съм тук.
17 януари 2014г.,София
Из книга,която е под печат
Можете да коментирате чрез: