Малко тъжна и много различна,
вече търся май само покой.
Но сред дните на хладно безличие
аз заставам зад избора свой.
И ме дебнат подобно куршуми
десет чифта коварни очи.
А следата от техните думи
по душата ми още личи.
До безумие пряма съм, зная.
Даже малко горчива на вкус.
И летя между ада и рая,
а светът между тях – все тъй пуст.
Искам някой да седне до мене
и потънал във мойте очи,
като в приказка в бъдеще време
сто години със мен да мълчи.
източник:личния профила на авторката във facebook
Можете да коментирате чрез: