Причина мъничка,
а колко следствия
се скъсаха от нея
и се ширнаха.
Как всяко си закрачи
по пътечката,
намери си човека
и го жилна.
Сега претърсвам
люспите на думите
за гладните остатъци
от смисъл.
Уж някой някъде
изгаря руни,
а пламват пръстите,
с които съм ги писала.
Надявам се
нещастната наука
да подкопае
своите устои.
Представяш ли си
да клонират чувства?
Както овцете.
Черните са мои.
източник: профилът на авторката във facebook
Можете да коментирате чрез: